Тази година имам успех – за първи път имам цъфнали латинки. Садя ги за трета година – за първа цъфват успешно. Даже ще има семе за догодина.
А като бонус за упорството ми цъфтят в различни цветове.
Другото което краси тесрасата са калрадъмчетата.
Цвете невероятно устойчиво и красиво.
И единственото което оставено без поливане цъфти та се къса.
При това в много и различни цветове.
Цветно и прекрасно настроение в летните жеги ви пожелавам.
Понякога се случват и такива неща. Разчистваш си ти нещата, кротичко въвеждаш ред в хаоса от картони, изрезки, перфоратори и какви ли не други неща.
И без това мястото не стига и се опитваш да подредиш и да направиш хоби пролетно почистване през лятото. Стигаш до заготовките за основи за картички и тъкмо да ги подредиш и прибереш и от едната изпада оцветена картинка напълно в тон с основата. След това откриваш още 2 такива.
Почти завършени искат малко играчка но отлежели дълго време… Та както имах идея за днес ми се отвори съвсем друга работа. Да довърша започнатото от предното лято.
А днес ще ви покажа шеметна колекция от 4 картички за един рожденник в хронологичен ред. Защото тези са любимите ми за правене картички, но все не оставаше време да ги снимам и споделя:
Надявам се да са ви харесали. А днешното ми откритие ще видите в някой следващ ден. Отивам да правя картички…
Това е видът картички, които напоследък правя най-често. И освен това винаги са много свежи и забавни за околните.
Предлагам ви да видите последните ми три такива картички.
Всяка от тях си има своя история и идея. От синята картичка за рожден ден, през перлената за сватба в която има топъл ембос, до прекрасната зелена картичка с картикни, която е повече книжка с животинки.
Надявам се да са ви харесали!
Саваната, ако не знаете, е обширно пространство в субекваториалния пояс. За по-любознателните повече информация тук.
За останалите важни факти за саваната свързани с тази публикация:
Горното е кратка, но много важна информация, която свекърва ми ми сподели.
А тази публикация дължите на една учителка ентусиаст, която не познавам. Но която е дала за домашно на децата да направят макет на саваната и то на деца в 5ти клас.
И така въоръжена с горната информация и половината си материали за картички, филцови бижута и други, аз потеглих на път за да помогна на едно дете да направи макет. (За да сме точни не само за това, но пътуването съвпадна и с това)
Измислихме шаблон за дървета и начин на сглобяване. Племенницата ми беше направила план как да изглежда макета, сама изряза нещата с перфоратор. После подбра цветове и сглоби дърветата (с малко незначителна помощ). Придържахме се към нейния план за разположение на елементите. Дядото осигури стиропор за основа, както и топъл силикон за закрепване. За мен това беше колкото предизвикателна толкова и интересна задача.
В крайна сметка се получи този макет:
Аз много му се радвам. Племенницата ми взе дейно участие и направи много за макета си. Само топлия силикон е мое произведение, все пак това не е играчка за деца.
Ще се радвам на всеки коментар и градивна критика. Не се знае какво на кого ще хрумне следващия път. Може да се наложи да правим я водопад, я ракетна остановка.
Най-хубавото, най-истинското и най-важното нещо в този свят са приятелите.
Но не тези от днес, които утре са неоткриваеми. А тези от вчера или от преди години, които всеки ден ще са до теб.
Тези които дори и да не видиш с години, при една нова среща са същите. Тези с които продължавате разговора, който започнахте преди 5 години, от там от където спря тогава.
Ей такава една прекрасна среща си организирахме вчера. Среща пълна с изненади и от двете страни. Изненади коя от коя по-хубави, а някои руси и синеоки грабнаха сърцето ми.
За това живее човек да знаете. За тези кратки откраднати мигове, в които разстоянието се топи, топлината се връща и всичко продължава от предния път. От последната среща.
И остава очакването да се случи отново в още по-прекрасен вариант.
Шарки